|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТОПОГРАФСКИЯТ MARC ЗАПИС И ЗАЩО Е ВАЖЕН?Когато днес разлистим библиотечно списание, присъстваме на библиотечна конференция или просто общуваме с колега библиотекар, е невъзможно да не попаднем на фрази от типа: „MARC формат”, „запис в MARC формат” или „съвместими с MARC формàта”. Въпреки че автоматизираната библиотечна система е изключително важна за библиотеките, много от библиотечните специалисти нямат възможност да посещават курсове, които да ги запознаят с основите на автоматизацията и с ролята на каталогизирането за машинен прочит (т.е. MARC). Това упътване обяснява възможно най-просто какво представлява топографският MARC запис и дава основната информация, нужна, за да бъде разбран и оценен такъв запис. Подобни упътвания са „Увод в MARC формàта за библиографски данни” — за създаване на библиографски записи и „Увод в MARC формàта за нормативни данни” — за създаване на нормативни записи. Глава I: Какво представлява топографският MARC запис? Щом четете това упътване, вече имате представа какво са MARC записите. Но нека припомним основното. MARC е съкращение от MAchine-Readable Cataloging, т.е. ‘каталогизиране за машинен прочит’. МАRС записът е каталожен запис за машинен прочит. A какво означава каталожен запис за машинен прочит? За машинен прочит означава, че данните в каталожния запис могат да се разчетат и интерпретират от определен тип машина, а именно компютър. Следващите страници обясняват защо това е важно и как точно се осъществява. Има три вида каталожен запис: 1) библиографски — съдържа информация, описваща книга, периодично издание, звукозапис, видеозапис и др.; 2) нормативен — съдържа стандартизирани (по начин на изписване) имена, заглавия и теми, които са използвани в библиографските записи и служат за кръстосани препратки в каталозите; 3) топографски — съдържа информация за това дали съответната институция притежава документа или може да предостави достъп до него, дали е физически или дигитален, кои части от него притежава и къде точно се съхраняват. Това упътване се отнася за топографските записи, по-конкретно за MARC 21 формáта за топографски данни. Глава IКакво представлява топографският MARC запис?Топографските MARC записи съдържат топографска информация, т.е. кои екземпляри се притежават от съответната институция и къде се съхраняват, дали са част от физическа колекция или са електронни. Ако например търсите в онлайн каталога на библиотеката списание Time, вероятно ще стигнете до резултат, комбиниращ данните от съответния библиогрфски MARC запис с данни от топографския запис. В следния пример (с текстови означения на MARC таговете) топографските данни са маркирани с по-тъмен шрифт за яснота.
Данните за Location (‘местоположение’), Call Number (‘сигнатура’), Latest Receipts (‘последни постъпления’) и Earlier Receipts (‘по-ранни постъпления’) са топографски. Те съдържат информация, която насочва потребителя към точното местоположение на търсения документ. Формат MARC 21 за топографски данни През 60-те години на XX в. Конгресната библиотека на САЩ започва да се компютъризира и въвежда първия библиографски формат за машинен прочит – LC MARC. Това е система, която с помощта на цифри, букви и символи в самия каталожен запис отграничава различните типове библиографска информация. Форматът за топографски данни, завършен през 1984 г., е резултат от съвместните усилия на потребителите на MARC и на Конгресната библиотека. Първите MARC формати постепенно се развиват в MARC 21 и се превръщат в най-използваните формати за библиографски, нормативни и топографски записи, при това за най-разнообразни библиотечни системи. Формат MARC 21 за топографски данни, както и цялата официална документация, свързана с MARC 21, се поддържа от Конгресната библиотека на САЩ в сътрудничество с Канадската библиотека и архиви, Британската библиотека и световната библиотечна общност. Публикацията е озаглавена „MARC 21 формат за топографски данни” (MARC 21 Format for Holdings Data).Топографският запис е зависим от съответния му библиографски запис и трябва да бъде свързан с него (или поставен вътре в него). Ако сте запознати с библиографските MARC 21 записи, сте наясно, че те съдържат минимални топографски данни, вкл. за местоположението на документа, но не толкова подробни, колкото са в топографските записи. Най-често отделният топографски запис се свързва с библиографския в система и съдържа топографските данни за експорт. Тъй като топографският запис няма полета за описателните данни в библиографския запис, връзката между двата е от изключителна важност. Топографските данни могат да се представят в записа както текстово, така и аналитично. В това ръководство ще намерите най-важното и за двата вида представяне. Топографският запис се състои от четири основни компонента, които са описани накратко по-долу и на които е посветена останалата част от ръководството.
Глава IIЗащо е необходим топографският MARC запис?Основната функция на топографските MARC записи е да информират потребителя кои екземпляри на книга, списание и други източници се притежават от библиотеката и къде точно се съхраняват. И ако библиографският MARC запис информира потребителя, че библиотеката притежава, да кажем списанието, което той иска да чете, то топографският MARC запис посочва колко екземпляра и кои томове или годишнини от това списание се притежават от библиотеката, както и къде точно се намират съответните броеве. Топографските MARC записи могат да подобрят ефективността и продуктивността в техническите отдели на библиотеката, тъй като подпомагат автоматичната обработка на периодични издания. При това чрез тях са възможни автоматичните проверки и рекламации. Автоматичната проверка от своя страна позволява компютърна актуализация на съществуващ топографски запис за наскоро получено списание. Така библиотекарят е освободен от задължението ръчно да актуализира топографския запис всеки път, когато пристига нов брой на определено списание. А автоматичната рекламация използва топографските записи, за да предвиди кога определен брой от списанието ще пристигне от издателството в библиотеката. Ако не пристигне навреме, системата използва информация от топографските MARC записи, за да създаде съобщение за рекламация, а библиотеката използва файла с такива съобщения, за да определи от кои издатели да поиска недоставени документи. Компютърът не може да разчита каталожните картички Топографската информация не може просто да се напечата и след това да се показва по различен начин или да се използва в различни процеси като част от библиотечния каталог, освен ако предварително не се уточни начинът на изразяване на тази информация. Компютърът се нуждае от средство, с помощта на което да интерпретира различните видове топографски данни, особено ако трябва да подпомага и автоматичните проверки и рекламации.„Табелки” към данните За компютъра е необходимо определен тип информация винаги да започва и да свършва на едно и също място във всеки топографски запис, а това не може да се очаква. Информацията за местоположението на книгата например няма винаги да започва от 220-ия и да завършва на 248-ия символ от записа. Затова и топографският запис (като библиографския) включва упътване към данните — нещо като малки табелки — пред всеки елемент от информацията.Ако информацията в топографските записи е правилно разпределена към съответните полета, означени с „табелки”, и след като е запаметена във файла с данните, могат да се напишат компютърни програми за форматиране на текста така, че да бъде представен върху компютърния екран или да бъде приготен за търсене на определени типове информация в рамките на съответните полета. Таблицата по-долу представя един и същ запис, първо в текстова форма, а после с еквивалентните MARC тагове. Съпоставката на двата варианта онагледява конфигурирането на топографския MARC запис. Записи с описателни „табелки” и с MARC тагове
Нужни са стандартиБихте могли да организирате топографската информация по свой собствен начин, но така библиотеката ви би била изолирана, възможностите и́ – по-ограничени, а работата ви – повече. Но използвате ли стандарти, дейностите ви няма да се дублират и библиотеките по-добре ще споде́лят топографската си информация. Стандартите за топографски данни позволяват на библиотеките да работят с платени или безплатни автоматизирани системи за управление на библиотечните процеси. За различните по големина библиотеки се предоставя широка гама от системи, базирани на общоприети стандарти. Ако библиотеката ви използва същите стандарти, които се поддържат от системите, можете да се възползвате от най-новите постижения на информационните технологии, предоставени от създателите на вашата система. Освен това стандартите за топографски данни позволяват на библиотеките да сменят една система с друга и да са сигурни, че след замяната данните ще се съхранят непроменени. За повече информация относно стандартите за топографски данни вж. Глава IV-1. Глава IIIКакво значат термините, използвани в MARC формàта?Тази глава е посветена на въпроса как да се чете, разбира и използва топографският MARC запис. Тук ще намерите информация за това какво виждат на екрана библиотекарите, използващи автоматизирана библиотечна система, и това, с което трябва да са наясно когато добавят, редактират или проверяват записите. Специално внимание е отделено на най-често използваните области в топографските записи. В предишната глава дадохме пример за „табелки” към данните в топографския MARC запис. В действителност такива „табелки” се наричат поле, таг, индикатор, подполе, код на подполето, обозначител на съдържанието. Тези термини, използвани в MARC 21 формàта, се обясняват по-долу. 1. ПОЛЕТАТА се обозначават с ТАГОВЕПолеВсеки топографски запис логически се подразделя на полета. Има поле за кодове, за текст и т.н. Всяко поле има едно или повече подполета. Таг Всяко поле е обозначено с трицифрено число, наречено таг. Тагът съответства на типа данни в полето. Винаги само първите три цифри са таг, въпреки че при показване на екрана или при разпечатка тагът и следващият го индикатор могат да се слеят в едно 4-5-цифрено число. Най-често използваните тагове означават:
По-долу е представено примерно поле с таг 852, с което се означават данните за местоположение (сигнатурата на документа).
Служба „Разпространение на каталожни записи” към Конгресната библиотека на САЩ предоставя подробен списък на всички тагове както в пълната версия на „MARC 21 формат за топографски данни” (MARC 21 Format for Holdings Data), така и в съкратената версия, озаглавена „Съкратени MARC 21 формати” (MARC 21 Concise Formats). Подробните издания съдържат и много примери, затова ги препоръчваме при продължителна работа с топографски MARC записи. Достъпни са и на уебсайта на MARC 21: www.loc.gov/marc/. Дори след бегло запознаване с топографския MARC 21 формат библиотекарите започват да си служат с „езика” на този формат и бързо запомнят цифрите на полетата, най-често използвани в топографските записи. Обичайно използваните тагове са схематично представени в Глава VII. 2. Някои полета допълнително се определят от ИНДИКАТОРИИндикатори След всеки таг има две позиции за вписване (с изключение на полета от 001 до 009). Едната или и двете могат да се използват за индикатори. В някои полета се използва само първата или само втората позиция, в други – и двете, а в трети (като полета 010) не се използва нито една от тях. Когато позицията за индикатор остане неизползвана, индикаторът се смята за недефиниран. В това ръководство е прието празна позиция (недефиниран индикатор) да се означава със символа #. Стойността на всеки индикатор е от 0 до 9 (Тя може да бъде и буква, но това е рядко.) Два индикатора един до друг изглеждат като двуцифрено число, но всъщност са две едноцифрени числа. Допустимите стойности на индикатора и значенията им са обяснени в документацията към формат MARC 21. В примера по-долу първите 2 цифри след таг 852 (0 и #) са стойностите на индикаторите. Първият индикатор е 0, а вторият – #. Стойност 0 на първия индикатор в полето за местоположение показва, че документът е получил класификационен индекс от Конгресната библиотека на САЩ. Стойност # на втория инфикатор сочи, че няма информация за принципа, според който документите се подреждат на стелажа.
3. ПОДПОЛЕТАТА се разграничават едно от друго чрез КОДОВЕ НА ПОДПОЛЕТАТА и чрез РАЗДЕЛИТЕЛНИ ЗНАЦИПодполеПовечето полета съдържат по няколко взаимосвързани елемента от данни. Всеки отделен елемент в дадено поле се нарича подполе, а пред всяко подполе има комбинация от разделителен знак и код на подполето. Полета от 001 до 009 нямат подполета. Например полето за местоположение включва: подполе за местоположението на документа, подполе за подразделение или колекция, сигнатура и номер на екземпляра.
Код на подполето Кодът на подполето е малка буква (по-рядко цифра). Преди нея има разделителен знак, т.е. символ, използван да разделя подполетата едно от друго. Кодът на всяко подполе показва каква информация следва. (В документацията към MARC 21 формàта за топографски данни се изреждат и описват валидните кодове на всички подполета.) В примера по-горе кодовете на подполетата са за: $a местоположение в хранилището, $b подразделение или колекция, $h част от класификацията, $i част от документа и $t номер на екземпляра. Разделителен знак За да се види на екрана или при разпечатка, че на дадено място има разделяне на информацията, отделните софтуерни програми използват различни символи. Ето няколко примерни разделителни знаци: (‡), (@), ($), (_), (). В настоящата публикация знакът ($) се използва като разделителен знак в началото на подполето. Глава IVСтандарти за топографски данни, съдържание и структура на топографските MARC записи
1. Стандарти за топографски данниMARC 21 формáта за топографски данни, както всички MARC формати, е формат за обмен на данни, който позволява на компютърните системи да възприемат, обработват и обменят топографски данни, дефинирайки структурата на записа. Но този формат не дефинира самото съдържание на топографските данни, нито начина, по който са представени. Това е обект на други стандарти, от които най-често използвани са:
И двата стандарта дефинират елементите от данни, които трябва да се включват в топографските сведения и обсъждат пунктуацията. ISO 10324 има за обект само кратките сведения, а ANSI/NISO – и кратките и подробните. Топографските стандарти ANSI/NISO и ISO организират различни видове топографска информация в определени „области”. Включването на елементи от някоя област в топографския MARC запис определя нивото, степента на изчерпателност на записа, а споменаването на това ниво е инкорпорирано в записа, за да е ясна изчерпателността му. Тези области са представени по-долу заедно със съответното им съдържание. Точка 3 разяснва MARC полетата, а 4 ги отнася към стандартните топографски нива. Идентифициране на документа, за който са създадени топографските данни. Данни за местоположение – посочва институцията, местоположението в тази институция, сигнатурата или мястото на стелажа. Дата на актуализация – дата на последна актуализация на топографския запис. Обща топографска информация – проста изчерпателна информация, изразена с текст или кодове, напр. вид документ, носител, изчерпателност на запис, статус на комплектуване и задържане на документа. Обхват – специфични топографски данни, обикновено изразени като обхват на едносъставни или многосъставни документи, номериране и хронология на периодични издания. Топографска забележка – топографските забележки се отнасят към областта „Данни за местоположение” и примерите включват „т. 16 е разкъсан” или „публикационната схема варира”. Трябва да отбележим, че макар стандартите ISO и ANSI да са помогнали за общото оформяне на този формат, други топографски стандарти също могат да се използват както за запис на данните в топографския MARC 21 стандарт, така и за общото им представяне върху екран или при разпечатка. 2. Съдържане на топографския записТопографските записи могат да съдържат разнообразна информация, както вече стана дума. Заради сложността на топографското описание на периодични издания обаче са дефинирани отделни полета за три различни вида документи, а именно: основна библиографска единица, приложение и индекси. Обикновено отделна част от многосъставен документ изразява само топографските данни за основната единица. Отделни приложения и индекси се явяват по-често при периодичните издания. Основна библиографска единица е самият документ, който подлежи на библиографско описание. Това може да е примерно списание, книга или енциклопедия. Приложение е допълнение към основната библиографска единица. Такива са например притурки към книга или специални броеве на списания. Показалец (или индекс) е подробен списък (обикновено в азбучен ред) на специфичната информация в документа. Много периодични издания например издават индекси в края на годината или на няколко години. 3. Структура на топографския записТопографските MARC 21 записи – също както и библиографските и нормативните – се състоят от три основни компонента: Лидер, Директория и променливи полета. Лидерът дава информацията, която се изисква за обработката на записа. Тази информация се състои от цифри и кодирани стойности. Тяхното значение се определя от позицията им в Лидера. Лидерът се състои от 24 позиции за символи и е първото поле в топографския MARC 21 запис. Повечето данни в Лидера са предназначени единствено за компютъра при четене и обработка на записа и се генерират от компютъра. (По-подробно по темата вж. Глава VIII.) Директорията представлява поредица от данни, съдържащи информация за тага, за дължината и за началната позиция на всяко от прoменливите полета в записа. Тя има 12 позиции за символи и винаги се генерира от компютъра. (По-подробно по темата вж. Глава VIII.) В Директорията местата на променливите полета се определят с помощта на трицифрен таг. Всяко поле завършва със знак за край. Важно е да се отбележи, че има два вида променливи полета: 1) Променливите полета за контрол – това са полета 00X. Въпреки че тези полета се идентифицират чрез таговете в Директорията, те нямат позиции за индикатори или за кодове на подполета. Вместо това могат да съдържат или отделен елемент от информация, или серия от данни с фиксирана дължина, чието значение се определя от позицията, която заемат в Директорията. Поле 008 например е едно от полетата за данни с фиксирана дължина или с фиксирани кодове на полета. То се състои от 32 символа за важна информация, но под фóрмата на абревиатури. Данните в него често се използват за идентификация и търсене на записи, съвпадащи по определени критерии. Поле 008 е разяснено по-подробно в Глава VIII. 2)Променливите полета за данни – тези променливи полета съдържат две позиции за индикатори (в началото на всяко поле), код на подполето, състоящ се от два знака и данни. По-подробна информация за тях ще намерите в Глава VII. Променливите полета, които предоставят данни за топографските области на описание са следните:
В полетата за топографски данни има паралелни обозначители на съдържанието, които подпомагат идентифицирането на съдържанието в тези полета:
Всяка от горните групи от по три полета служи за записване на информацията за основната библиографска единица, приложението и отделните индекси. Например, 853 е за основната, 854 е за приложението, а 855 – за индексите.
4. Степен на изчерпателност на топографския записВ Глава IV, раздел 1 се посочва, че топографските данни могат да бъдат описани чрез четири нива на изчерпателност, а разяснените по-рано области на описание служат като ключови думи за всяко ниво. Ниво 1 е най-просто и използва само данните за идентифициране и местоположение, за да покаже, че библиотеката притежава документа. Най-често това е достатъчно за едносъставен документ, напр. монография, но не и за периодични издания и многосъставни документи.
Ниво 2 предоставя обща топографска информация, допълваща данните за идентифициране и местоположение от Ниво 1. Това е най-високото ниво, на което може да се описват едносъставни документи, напр. еднотомна монография.
Ниво 3 предоставя повече топографски подробности. В допълнение към идентифицирането, местоположението и общата топографска информация това ниво включва и обхвата, но в резюмиран вид – използва се само най-високото ниво на номериране и хронология. Това ниво често се прилага при периодични издания, особено където няма пропуски в номерирането/хронологията.
Ниво 4 е най-подробното топографско описание на документа, тъй като дава пълна информация за екземплярите и частите и посочва всички притежавани документи. То включва същите поднива като Ниво 3, но номерирането и хронологията са представени по-подробно . Това ниво е подходящо за периодични издания и многосъставни документи, където: топографската информация е по-комплексна, има пропуски в номерирането/хронологията, няколко екземпляра в различни формати или някои части се различават от нормалната схема на номериране.
5. Други аспекти на подробните полета за топографски данни (тагове 853-865)Има четири особености на топографския запис, които не се срещат в другите MARC 21 формати. Компресиране срещу разширяване на данните. Има кодове, които показват дали записаните в полетата за номериране и хронология данни ще бъдат представени в компресиран или в разширен вид чрез използване на компютърен алгоритъм. Това позволява данните да се записват най-подробно, но да се показват в по-сбита форма, когато е необходимо, или обратно, да се извлече подробен списък от компактното ниво.
Публикационни схеми. Има кодове, които предоставят информация за периодичността или честотата на периодичното издание. Чрез тях компютърът изчислява кога ще бъде наличен следващият брой и прави автоматична регистрация при пристигане и рекламация. Тези кодове посочват и броя на частите, които периодичното издание има според различните нива на номериране. Кодовете за публикационни схеми са подробно разяснени в MARC 21 формàта за топографски данни.
Свързани двойки тагове. Те се използват, за да могат данни, съхранявани в едно поле, да се комбинират с данни от друго поле при показването им на екрана. Това се среща най-често при полета 853 и 863, където например пояснение към цифрите на публикационната схема в поле 853 се комбинира със съответните данни, съхранявани в поле 863. Полетата са свързани с помощта на специалното подполе $8, за да може поясненията към цифрите на публикационната схема да се комбинират с номерирането и хронологията и да бъдат представени като единно топографско сведение.
Аналитично срещу текстово представяне на топографските данни. Топографските данни може да бъдат записани в аналитична форма с помощта на полета 853-865, под формата на свободен текст в полета 866-868 или пък и по двата начина. По двата начина се записват данни, необходими за текущи дейности, като регистрация при пристигането, рекламация или подвързване и това става с помощта на полетата за аналитични данни. По-стари, вече подвързани томове, се описват в полетата за текстови данни. Полето за текстови данни може да се използва и за алтернативен начин на представяне на документите, ако това е необходимо за някой отчет или ако трябва да се илюстрират определени пропуски.
6. Отношение на топографския запис към библиографскияТопографският запис не е самостоятелен, а трябва да е свързан с библиографски запис, който съдържа цялата описателна информация. Тази взаимовръзка може да се направи по два различни начина. Вмъкнати топографски данни. В този случай топографските данни са включени в библиографския запис. Това става при наличие на един единствен документ с едно единствено местоположение. Ако са налице няколко екземпляра с различно местоположение, топографският запис може да се вмъкне само тогава, когато няма нужда от въвеждане на данни за местоположение в поле 852 с различна топографска информация, защото няма как да се изрази коя топографска информация за кой екземпляр се отнася.Може да се създадат и отделни записи за топографски данни. Топографският запис е свързан със съответния библиографски запис чрез свързващо поле „Идентифициране на документа”. Въпреки че отделни записи може да се използват за всеки тип документ, те са особено полезни за по-сложни издания, тъй като позволяват употребата на повече полета и данни. Освен това са по-удобни при работата с няколко екземпляра, няколко формàта и няколо местоположения. Също така отделните записи поддържат данни, нужни за електронното обслужване на читателите. Полета, дефинирани и в библиографски, и в топографски формат. Съществуват редица полета, които са налице и в MARC формàта за библиографски данни, и в MARC формàта за топографски данни. По този начин имаме възможност да въведем инфомация както за целия библиографски източник в библиографския запис, така и за точно определен екземпляр или документ в съответния топографски запис. Библиографският запис може да опише всички версии на едно издание, но специфичните характеристики на точно определена версия на това издание, напр. микроформа или електронна версия, се вписват в поле 007 на топографския запис. Глава VЕдновременно използване на топографските MARC записи от различни библиотекиБиблиотеките споделят не само библиографска, но и топографска информация – изцяло или частично – с библиотечни обединения. Прилагането на „MARC 21 формат за топографски данни” (MARC 21 Format for Holdings Data) позволява на библиотеките да участват в програми за сътрудничество чрез предоставяне на топографските си данни във формат за машинен прочит. Освен това MARC дава възможност на дистрибуторите на библиотечен софтуер така да създават своите системи, че те да получават и обработват стандартна топографска информация. Данните могат лесно да се трансферират от една библиотечно-информационна система в друга, без да се налагат големи промени, конвертиране или редактиране на данните. За да се въведе автоматизирана регистрация при пристигане и рекламация, библиотеката трябва да определи и кодира публикационнана схема за всяко съхранявано периодично издание. Кодирането на тази информация изисква време и, ако всяка библиотека върши тази работа само за своята система, усилията до голяма степен ще се дублират. Инициативата CONSER поощрява едновременното ползване от повече библиотеки на информацията за публикационната схема на издание, която е вече въведена от други библиотеки в общата система. Това става по начин, подобен на споделянето на библиогрфски записи за по-ефективно каталогизиране. Глава VIЗаключениеОт тези страници научихте какво е „MARC 21 формат за топографски данни” (MARC 21 for Format Holdings Data) и защо е нужен стандартен формат за идентификация на елементите на топографската информация. Научихте се да определяте и различавате трите вида MARC обозначители на съдържание: тагове, кодове на подполета и индикатори. Знаете и какво съдържание се включва в топографския запис, каква е неговата структура, каква степен на изчерпателност може да има и какви са специфичните му характеристики, които не са описани на друго място в MARC 21 форматите. След като усвоите основите на MARC формàта за топографски данни, представени в тази брошура, ще можете да затвърдите и разширите познанията си с помощта на допълнителни материали по темата и курсове по онлайн каталогизиране. Някои избрани заглавия са посочени в библиографията. В началото топографските MARC записи може да ви изглеждат трудни, но в практиката бързо ще ги усвоите. И колкото повече навлизате в MARC21 формàта за топографски записи, толкова по-прост ще ви се струва. Конгресна библиотека на САЩ ( 01/28/2011 ) Всички права запазени © 2012-2013 Фондация НАБИС |