Годишен форум на Фондация НАБИС

 

ДИГИТAЛНАТА БИБЛИОТЕКА – ТЕХНОЛОГИЧНИ И СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ

 

15 май 2013 г. (сряда), 9:00 – 14:00 часа

зала „Сердика”, Шератон Хотел Балкан, София

 

Програма

 

 

 

09:00–09:20

Откриване и приветствия:

Динчо Кръстев, изпълнителен директор на ФНАБИС

НП Марси Рийс, посланик на САЩ в България

Карл Форцхаймър, председател на борда на директорите на Фондация Америка за България

Синика Сипила, избрана за президент на Международната федерация на библиотечните асоциации (IFLA)

 

09:20–10:30

проф. дфн Боряна Христова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

Дигиталната библиотека на Националната библиотека – реалност и мечта

Дигиталната колекция на НБКМ се изгражда отдавна и вече активно се използва от различни читатели у нас и в чужбина. Дигитализираното съдържание се поделя в две големи групи: културно наследство (включително кирилски ръкописи от Х-ХVIII в., стари фотографии, стари географски карти) и периодични издания (от Възраждането). До момента са подготвени около 300 000 файла, достъпни свободно за потребителите. Те могат да бъдат видяни в Europeana и частично в Световната дигитална библиотека. Общият брой на дигитализираните файлове на периодични издания е 200 000 (132 заглавия), а усилията в цифровизацията ще продължат и занапред.


проф. Робърт Дарнтън, директор на Харвардската университетска библиотека

Американската дигиталната обществена библиотека и дигиталното бъдеще от перспективата на Харвард

Въпреки настойчивите предупреждения за отмирането на книгите и библиотеките, и книгите, и библиотеките са по-важни от всякога в дигиталната среда днес. Значението им ще става все по-голямо, докато изграждаме цифровото си бъдеще – стига да го направим както трябва. Един от начините е комерсиализацията, но той води към състояние, в което обществото няма да може да има достъп до голяма част от материалите в обществения домейн. Друг начин е демократизирането на достъпа до знанието. Американската дигитална обществена библиотека, която е активна онлайн от 18 април, е пример за това. Тя представлява мрежа от дигитализираните колекции на научни библиотеки от различни части на САЩ и цели да направи културното наследство на Америка свободно достъпно за всички американци и фактически за всеки по света. 


10:30–11:00

Кафе пауза

 

11.00–13.30

Ан Торнтън, директор на Нюйоркската обществена библиотека

Градивни сътрудничества за дигитална библиотека

Сътрудничествата за дигитализиране на културното съдържание са идеалният начин за увеличаване на представянето и използването на дигитални колекции, а освен това могат и да трансформират библиотеките в няколко насоки: начина на използване на колекциите, начина на разбиране на колекциите и дори начина, по който работят библиотекарите. В последните години Американската дигитална обществена библиотека експериментираше с различни видове партньорства от това естество, което увеличи достъпността на съответните сбирки и образователното им въздействие, а на бъдещето на библиотечната практика се гледа по нов начин.

 

Орен Вайнберг, директор на Националната библиотека на Израел

Националната библиотека на Израел: влиянието на Израелската дигитална библиотека върху образователната система

Националната библиотека на Израел (НБИ) е ангажирана в създаването на национална мрежа за културно наследство – материали, свързани с многообразния спектър от общности в Израел и с историята на еврейския народ. Като част от настоящите си инициативи НБИ създава Национален репозиториум за дигитализация и презервация, изгражда национална мрежа от исторически значими дигитални архиви и дигитализира редица материали, включително хиляди книги, ръкописи, карти, архивни документи и фотографии. Осъзнавайки, че създаването на огромна дигитална библиотека не е достатъчно само по себе си да направи потребителите активни, НБИ работи за тяхното насърчаване и за осигуряването на постоянно и нарастващо използване на дигиталните ресурси. Един от начините за това е съвместната работа с националната образователна система за интегриране на използването на първични извори в учебните програми и вдъхновяване на новите поколения да изследват дигитализираните културни ценности на Израел и еврейския народ. 

 

проф. дтн Александър Сотников, заместник-директор на Суперкомпютърния център на Руската академия на науките

Научното наследство на дигитална библиотека на Русия

В своята история Русия е създала голямо количество културни и научни ценности, които са част и от световното наследство. Дигиталната библиотека за научно наследство на Русия е един от най-големите руски проекти за дигитализация, архивиране и съхранение на библиотечни колекции и за осигуряване на достъп до тях за целите на науката и образованието. Тя е ефективен инструмент за свързване на различните видове дигитални ресурси: книги, ръкописи, музейни и архивни колекции. Дигиталната библиотека за научно наследство на Русия допринася за отвореното и свободно достъпно знание в световен мащаб.

 

доц. д-р Мартин Иванов, председател на Държавна агенция “Архиви”

Archives 2.0 в дигиталната епоха

Дълго време възприемани като затворени, традиционни институции, стожери на националните културни съкровища (1.0), библиотеките и архивите по целия свят сега се насочват към отваряне на достъпа и приобщаване на широк кръг потребители (2.0). Тази нова тенденция има за цел усвояването на знанията и опита на широката общественост. В българските библиотеки и архиви също се проявява  световната тенденция за драстично намаление на посещенията на място. За по-малко от 20 години интернет сериозно е засегнал културните институции и постепенно ги превръща в отживелица. Въпреки това библиотеките и архивите смятат, че новите технологии създават не само предизвикателства, но и големи възможности за тях да предоставят своя експертен опит и дигитална информация в световния резерв на знания, чрез използването на Web 2.0. технологии.


Мати Шем-Тов, президент и главен изпълнителен директор на фирма ExLibris Group

Облачните технологии: предизвикателства и възможности за библиотеките и книгоразпространителите

Преди десет години много малко библиотеки биха обмисляли хостинг на приложенията си извън собствените си институционални граници. С популяризирането на решенията, базирани на облачните технологии в други области на информационните технологии, библиотеките бързо осъзнаха преимуществата им и започнаха да се интересуват от тях още с появата им на пазара. Настоящата презентация е насочена към изисквания и съображения, свързани с облачните технологии, уникални за библиотеките. Тя ще разгледа промени в процесите на развитие, инфраструктурата, поддържащите услуги и бизнес моделите на Ex Libris в подкрепа на развиващите се нужди на библиотечната общност.

 

Дискусия