Приложение A - Подполета за контрол

Подполе $0 съдържа контролния номер на сродния нормативен запис или стандартен код като Международния стандартен идентификатор на имена (ISNI). Контролният номер или код се предхожда от съответния MARC код на организацията (за сроден нормативен запис) или от кода за източник на стандартни номера (за схема за стандартни номера), поставен в скоби. Вж. „MARC списък с кодове на организациите” (MARC Code List for Organizations) и „Кодове за източник на стандартни номера” ( Standard Identifier Source Codes).Подполе $0 се повтаря за различните контролни номера или кодове.

ЗАБЕЛЕЖКА: В описанията на полетата подполе $0 се нарича „Контролен номер на нормативния запис”.

MARC код на институцията или организацията, притежаваща изданието, от която има препратка или връзка към нормативния запис. Използва се за специфична за институциите информация, която може, но може и да не се отнася до универсалната употреба на нормативния запис.

За източниците, използвани в MARC 21 записите, вж. „МАRC списък с кодове на организациите” (MARC Code List for Organizations).

Данни, свързващи идентични полета с различна писменост. Подполе $6 може да съдържа номер на тага на съответното поле, номер на повторение, код, който идентифицира първите писмени знаци при четене на полето отляво надясно, както и уточнение, че данните в полето се показват отдясно наляво. Редовното поле (което не е 880) може да се свърже с едно или повече полета 880 и всички те да изразяват едни и същи данни по различен начин. Подполе $6 е структурирано както следва:

$6[свързващ таг]-[номер на повторение]/[код за идентифициране на писмеността]/[код за посока на изписване в полето]

Подполе $6 е винаги първо в полето.

Описание и примери на моделите на многоезични записи има в „Записи на няколко езика”; спецификациите на поле 880 са в същото поле; спецификации на схемите за кодиране на символи от различните писмености има в „Спецификации на MARC 21 формат за структура на записа, серии символи и средства за обмен” (MARC 21 Specifications for Record Structure, Character Sets, and Exchange Media).

Свързващ таг и номер на поява - Тази част съдържа номера на тага на съответното поле. Непосредствено след нея следва тире и двуцифрената част „номер на повторение”. Този номер е различен за всяка група свързани полета в един отделен запис. Функцията му е да позволи съчетаването на свързаните полета (а не да създава поредица от полетата в записа). Номерът на повторение се дава на случаен принцип на всяка група свързани полета. Номер на повторение с по-малко от 2 цифри се подравнява вдясно, а неизползваната позиция съдържа нула.

Когато поле 880 не е свързано с никое друго поле, номерът на повторение в подполе $6 е 00. Той се използва в случаите, когато някоя служба желае да отдели различните писмености в един запис (вж. „Записи на няколко езика”). Частта „свързващ таг” в подполе $6 съдържа тага, който би имал съответното редовно поле, ако съществуваше в записа.

Код за идентифициране на писмеността - Непосредствено след номера на поява следва наклонена черта (/) и код за идентифициране на писмеността. Този код указва вида писменост в полето. Използват се следните кодове:

Не е необходимо цялото поле да бъде на писмеността, указана в подполе $6. Ако в полето е налична повече от една писменост, подполе $6 трябва да съдържа идентификацията на първата алтернативна писменост при четене на полето отляво надясно.

Забележете също, че кодът за идентифициране на писмеността се използва в поле 880, подполе $6, но този елемент обикновено липсва в подполе $6 на съответното редовно поле. Там се приема, че данните са за основната писменост или писмености на записа.

Код за посока на изписване - В един MARC запис съдържанието на поле 880 винаги се записва в логичния му ред, от първия до последния знак, независимо от посоката на изписване в полето. Когато полето се показва, основната посока на изписване е отляво надясно. Ако полето съдържа текст отдясно наляво, след кода за идентифициране на писмеността следва наклонена черта (/) и кода за посока на изписване.. Кодът за посока на изписване в MARC, когато текстът е отдясно наляво, е буквата "r". Този код се включва само в полета с текстове с посока отдясно наляво, защото изписването отляво надясно е по задание в поле 880. Вж. „Спецификации на MARC 21 формат за структура на записа, серии символи и средства за обмен” (MARC 21 Specifications for Record Structure, Character Sets, and Exchange Media) за подробно описание и посока на изписване в полето.

Забележете, че кодът за посока на изписване се използва в поле 880, подполе $6, но този елемент обикновено липсва в подполе $6 на съответното редовно поле. Там се приема, че данните са за обичайната посока на основната писменост или писмености на записа.

Идентифицира свързани полета и може да предложи поредица за тях. Подполе $8 може да се повтаря, за да свърже полето с повече от една друга група полета. Структурата и синтаксисът на подполе „Връзка към полето и пореден номер” е:

$8[свързващ номер].[пореден номер]\[вид връзка към полето]

Свързващият номер е първият елемент в подполето и е задължителен, ако това подполе се използва. Той представлява цяло число с променлива дължина и присъства в подполе $8 на всички полета, които имат връзка едно с друго. Полетата с един и същи свързващ номер се смятат за свързани.

Поредният номер е отделен с точка (.) от свързващия номер и не е задължителен. Той е цяло число с променлива дължина и може да се използва за указване на относителния ред за показване на свързаните полета (по-малките свързващи номера се показват преди по-големите). Ако се използва, той трябва да присъства във всички подполета $8, съдържащи един и същи свързващ номер.

Елементът вид връзка към полето е отделен от предходните данни с обърната наклонена черта (\). Той представлява код, който посочва причината за връзката и следва свързващия номер или поредния номер, ако има такъв. Дефиниран е следният еднобуквен код за вид връзка към полето за използване в подполе $8: