Блиц-интервю с д-р Анна Ангелова, директор на библиотеката, за информационния бюлетин на Фондация НАБИС
Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” е единствената в страната, която може да се похвали с над 1 000 000 записа в своя електронен каталог. По какъв начин става селекцията и обработката на материалите, какъв е процесът?
Това е така, наистина вече имаме повече от 1 млн. записа. Всъщност работим по няколко начина. Първо - правим ретроконверсия на самите каталози и на сводните каталози на Университетската библиотека. Същевременно отделни специални колекции - като редките ценни книги и обособени колекции, ги обработваме de visu. Така че използваме комбинирани форми на работа при библиотечното описание.
Колко време беше необходимо, за да достигнете това количество записи?
Бих искала да се върна няколко години назад и да отбележа, че Университетската библиотека първа в страната въведе автоматизация на отделните библиотечни процеси и че това започна още в далечната 1992 година. По-късно, през 1994 година, отново като пионери в тази област, бяхме първата библиотека, стартирала работа със системата ALEPH300. И така, до 2010 година вече бяхме направили над 350 000 записа в нашия машинен каталог като това бяха текущи записи, без да правим ретроконверсия на каталозите. От 2010 г., със стартирането на проекта НАБИС, започнахме усилена работа по ретроконверсия на каталозите и въвеждането им в машинно читаем формат. Благодарение на работата по проекта НАБИС и на усилията на всички колеги от библиотеката успяхме да създадем над 573 000 записа и да достигнем до тази обща цифра от над 1 000 000 броя записа.
Какъв е броят на колегите, които работят по този проект от страна на Университетската библиотека?
В различните периоди различни хора са участвали в работата по този проект, но това са средно около 50-60 процента от състава на нашия екип, в това число искам да отбележа и студентите от Kатедрата по библиотекознание, научна информация и културна политика, които също участваха и в момента продължават да са ангажирани с това. Важно е да се подчертае, че ние сме работили изцяло в извънработно време за реализацията на този проект – без значение дали става дума за делничен или почивен ден, при много голямо натоварване, за да можем да достигнем тези резултати.
Каква част остава да се въведе в електронния каталог?
Остава много малка част, като се надявам до месец май да сме въвели и нея, за да можем да кажем, че сме първата българска автоматизирана не само библиотечна система на една библиотека, но и библиотечна мрежа. Защото нашият каталог е своден – той обхваща освен Централната библиотека и всички 26 филиала на Университетската библиотека към отделните факултети и специалности. Така че целта ни е през месец май търсенето да се извършва изцяло в автоматизирания каталог.
Според вас към кого основно е адресиран проектът на Фондация НАБИС за създаването на своден онлайн каталог на академичните библиотеки?
Искам да отбележа първо групата на научните работници, преподавателите в университетите, изследователите в научните институти, но не искам да пропусна и многобройната таргет група на студентите у нас, както и онази на всички други потенциални читатели, които се интересуват от книги и библиотеки - аудиторията на проекта е доста широка.
Какви са най-големите предимства на проекта?
Това е първото реално обединение на български библиотеки в една национална кауза – за изграждане на национален академичен каталог. От друга страна – чрез проекта предоставяме огромни възможности на всички читатели да получат бърза информация, само с едно влизане в каталога, те могат да извлекат информация от над 2 000 000 библиографски записа. Това е един огромен ресурс, предоставен на потребителите на библиотечни услуги в страната.