Братя Данчови са синове на Георги Данчов-Зографина – една изключителна не само за времето си личност. Революционната му дейност, заслугите му за изграждането на нова България след Освобождението, постиженията му като иконописец, художник и литографист впечатляват и до днес. Г. Данчов е сред първите български професионални фотографи – през 1866 г., след завръщането си от Цариград той открива фотографско ателие в родната си къща в Чирпан.

Никола Г. Данчов (1878–1964) е първородният му син, учител, сътрудник на различни списания и вестници, автор на разкази и др. През 30-те години на XX в. в сътрудничество с брат си почти изцяло се фокусира върху подготовката, съставителството и издаването на „Българска енциклопедия”. Във връзка с второто издание на енциклопедията, работейки с архива на Тодор Пейов (Пеев), през 1940 г. той попада на важни документи, сред които джобното тефтерче на Христо Ботев. Като особено ценен предмет днес то се пази в сейфовете на Българската народна банка.

Иван Г. Данчов е роден в Пловдив през 1888 г., завършва френска филология във Франция и продължение на 36 години служи в Министерството на външните работи. Без да е активен участник в обществено-политически и културен живот на България, какъвто е брат му, той се специализира главно в областта на лексикографията и езиковата култура, има и редица публикации в пресата. Неговият „Френско-български речник. С точно произношение на френските думи” (1939 г., 640 с.) е неговият най-професионален и зрял самостоятелен труд. Издава още няколко речника под псевдонимите Ив. Г. Д. Славянов и Ив. Г. Славянов, а заедно с брат си използват псевдонима Братя Славянови.

„Това е най-значителното лексикографско дело на двамата братя, венец на техните творчески замисли и реализации, издание, което няма аналог в българската културна история. Енциклопедията е вторият изобщо за всички времена в България опит за създаване на справочник от този род и в такъв мащаб” – пише Стоян Буров за „Българска енциклопедия”. Изданието „е богато илюстрирана с фотоси и рисунки на личности, предмети, растения, сгради, съоръжения, животни, апарати, машини, съдържа карти – исторически и географски, схеми, таблици с данни и събития и под. Полиграфското оформление е безупречно.”

След 1944 г. достъпът на читателите до енциклопедията става все по-труден, тя се превръща в библиографска рядкост и дори в легенда заради мълчанието, което я обгръща – чете се тайно, ползва се, но не се цитира официално. След 1989 г. енциклопедията е преиздадена фототипно от три различни издателства, но с разделено в два тома съдържание.

източници: Стоян Буров. Братя Данчови – дейци на българския език, литература и култура; Кратка българска енциклопедия в 5 тома, т. 2.