Институтът за исторически изследвания при БАН, Съюза на учените в България и Нов български университет организират научна конференция с международно участие на тема „Константин Иречек: историк, държавник, общественик, мемоарист“, по повод 160 години от рождението му.
Международната научна конференция започна днес, 11 ноември, в големия салон на БАН.Тя се провежда в рамките на честванията на 145-та годишнина от основаването на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките.
Основните тематични акценти са свързани с мястото на Константин Иречек при формирането на българската просветна и културна политика, значението на неговото научно наследство, оценени от дистанцията на времето. В научния форум ще вземат участие представители на Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, Столична община, Посолството на Република Чехия, Чешкия културен институт в София, Ръководството на БАН, Събранието на академиците и член-кореспондентите – отделение за хуманитарни и обществени науки, колеги от други институти на БАН, Софийския университет и други висши училища .
Основният доклад на конференцията на тема „Д-р Константин Иречек, България и Българското книжовно дружество, 1879–1884 г.“ ще изнесе доц. дин Йорданка Гешева от Института за исторически изследвания при БАН. От чешка страна с доклади ще участват проф. Любомира Хавликова от Славянския институт на Чешката академия на науките (за Иречек като медиевист и балканист) и д-р Павел Земан от Философския факултет на Масариковия университет в Бърно (за изследванията върху делото на Иречек в Чехия).
В края на конференцията ще се проведе среща със създателите на документалния филм „Срещи с Иречек“ и прожекция на творбата на Юлий Стоянов и Асен Владимиров.
Константин Йозеф Иречек (1854-1918) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. се установява в София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София. Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър І през ноември 1883 г.Преди отпътуването си от София получава от Княза и ордена „Св. Александър“, ІІІ степен (август 1884). През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.
източник: lira.bg
