Роден на 30.VI.1889 г. в с. Маршов до Бърно Владимир Сис е окачествяван като човек „на дълга и честта”, верен на взетите решения и избрания път; с бистър ум и бърза мисъл, със силна воля, самоотвержен и доблестен.
Младият мъж се отличава в разностранни интереси и дълбоки познания, владее над 15 езика; пътешественик, обиколил много страни в Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Той е не само възторжен член на Младочешката партия на К. Крамарж, но и опитен дипломат, изпълнявал деликатни и опасни мисии по време и между двете световни войни.
По време на Балканските войни е военен кореспондент на в. Народни листи – Прага. Пряк свидетел на събитията, той ги отразява в над 20 статии, събрани по-късно в книгата Z bulharkeho bojiste (От бойните полета на България. С., 2012). Запазени са и два албума на Владимир Сис с над 550 уникални фотографии от времето на Балканските войни (1912–1913 г.)
Още в края на 1913 г. в сп. Народ и армия са публикувани части от фронтовия му дневник. През 1914 г. записките излизат в Прага под заглавие Kriticke dni Bulharska (Критичните дни на България. дневник на военния кореспондент. С., 2005).
По време на пребиваването си в България до 1920 г. Владимир Сис пише и сътрудничи на почти всички български вестници и списания. Заедно с проф. Б. Пенев, д-р К. Кръстев, Ст. Чилингиров и С. С. Бобчев през 1915 г. организира честване на Ян Хус по случай 500-годишнината от рождението му и публикува научно-популярната книга Ян Хус с предговор от Ив. Вазов.
На Вл. Сис дължим организирането на голямата изложба на български художници в Прага през 1926 г. и голямата Изложба на българската книга през 1934 г.
Автор е на многобройните му студии и статии, с които представя пред чешката публика класиците на българската литература и изкуство, с повечето от които поддържа лични контакти – Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Ал.Теодоров-Балан, Васил Златарски, Йордан Иванов, Любомир Милетич и др.
С обзорни статии и преводи Владимир Сис запознава чешките читатели както с утвърдени, така и с нови имена в българската култура. Участва в почти всички съвместни юбилейни или възпоменателни сборници за забележителни дати от българската военна или гражданска история, или посветени на известни български или чешки политици, държавници, пълководци или общественици.
През 1925 г. Владимир Сис е награден с орден „За граждански заслуги” I ст. като „неуморим и верен защитник на българската национална кауза.
През 1928 г., след голямото земетресение в България, Вл.Сис събира с подписка и предава като помощ за пострадалите колеги интелектуалци над 600 000 крони. През 1936 г. Вл.Сис е сред инициаторите за подписването на българо-чешко съглашение по печата.
По време на Втората световна война Вл.Сис активно участва в антифашистката борба, но открито не одобрява налагането на сталинизма в страните от т.н. „съветски блок”, поради което му е отнета журналистическата карта.
През 1949г. е арестуван, а през 1950 г. на инсцениран процес Вл. Сис е осъден за „държавна измяна и шпионаж" на 25 г. строг тъмничен затвор.
Умира на 2.06.1958 г. в крепостта Леополдов.
На 11.04.1969 г., по искане на Съюза на чехословашките писатели, делото на Вл.Сис е преразгледано от Пражкия областен съд и той е реабилитиран посмъртно.
Източник: Ани Златева, Институт по история – БАН. (със съкращения)
