Г-н Минев, има ли разлика в развитието на библиотечното дело през годините?

Фокус: А може ли да кажете за какви нови технологии става въпрос?

Димитър Минев: Всяка година има годишници на библиотеките, които са публични документи, които отчитат ръста или намалението на интереса към тях - читателите и потребителите. Те са в сайтовете на библиотеките. Нашият също не прави изключение. В сайта на библиотеката в Пловдив има такъв годишен отчет, където се виждат много подробно всички посещения, всички заети материали за годината, броят на читателите и цялата дейност на библиотеката. По този начин тя се отчита публично. Новостите са свързани с навлизането на информационните технологии. Знаете, че всичко, което е свързано с обслужването на гражданите, преминава към информационна платформа и се използват информационни технологии. В това отношение при нас също има движение и то немалко през последните години.

Вижте Дигиталната колекция на Народна библиотека "Иван Вазов" в Своден каталог НАБИС

Библиотечният фонд за 2014 година е 1 459 726 тома. Набавените библиотечни документи през същата тази 2014-та година са 22 683. Има очисляване на библиотечни документи поради старост и физическа унищоженост или някакви повреди, които са 7 763. А периодичните издания са 3 061. Читателите, които са се регистрирали за миналата година, са 10 654. Тук са читатели, които са под 14 години и над 14 години. Те също се делят. Хубаво е, че има ръст на читателите, които са под 14 години. Всъщност аз многократно съм заявявал, че има едно поколение в България, което безвъзвратно е изгубено за библиотеките и четенето. Това е поколението, което е израснало и се е възпитавало в бурните години на Прехода. Общо взето тогава, когато бяха и кризисните години, когато имаше намаление във всичко, така по същия начин имаше отлив и от самата библиотека. Сега, през последните години, се наблюдава ръст и то при най-малките наши читатели, което е много положително явление, на което ние държим много и обръщаме изключително сериозно внимание. Имаме детски отдел към библиотеката, който изключително активно функционира. Правим много събития. Те са свързани с всички важни дати и събития в Пловдив. Последното беше в Нощта на музеите и галериите, в която децата, разбира се не през нощта, а в следобеда, рисуваха на речни камъни и то герои от приказки. Така че изключително огромно значение се отдава на тази работа и мога да кажа с абсолютна увереност, че резултатите към най-малките засега са изключително обнадеждаващи. Вероятно през следващите години ще се преодолее този спад на интерес към библиотеките и той при всички положения ще се преодолее чрез въвеждането на обслужване, което изисква съвременния читател. Активните читатели в библиотеката в момента са т. нар. „Гугъл поколение”, което, както знаете и вие вероятно много добре, е свързано с това да намират информацията, която ги интересува, навсякъде, по всяко време на мобилните си устройства и търсачките в интернет. Към тях ориентираме услуги, които сега в момента в библиотеката се правят. Електронно е записването, електронни са картоните, има презаписване на книги по електронен път, проверка, поръчка и т.н. Всички тези нещата влизат в използването на тези възможности, на информационните технологии.

Фокус: Споменахте една много актуална тема за интернет и библиотеките - този сблъсък, който се образува в последните години. Мислите ли, че интернет е способен да измести библиотеките?

Димитър Минев: Категорично смятам, че интернет не е в състояние да измести библиотеките. Интернет е едно огромно пространство с изключително много информация в него. Ако да правя сравнение, библиотеките са аптеките на обществото. Там са подредени нещата по някаква система и човек, като влезе там, знае какво да търси. Интернет може да го сравним с мол. Там има изключително много стока, но трудно се намират. По същия начин е и в интернет. Функцията на библиотеката е това тя да подрежда, да прецезира и да предоставя информацията така, че да бъде достъпна на тези, които се интересуват от нея. Така че в този смисъл естествено, че ще се развива и интернет с изключително бързи темпове. Аз самият се занимавам с това и знам какво е развитието на интернет и как с пъти през последните години се увеличава, в сравнение с предишните 40–50 години, когато на всяко десетилетие или двадесетилетие се е удвоявал обемът на информацията се удвоява за няколко месеца. Но това в никакъв случай няма да измести библиотеките, защото те имат една изключително важна функция – те, освен че предоставят знание, го и съхраняват. При нас има изключително ценни ръкописи от XII-XIII век. Някои от тях са паметници на ЮНЕСКО. Подобно нещо в интернет не може да се съхранява толкова дълго. Знаете, че там информацията изчезва и то безвъзвратно. Не намирам никаква причина да има притеснение за това, че интернет може да измести библиотеките. Всяка една прогресивна стъпка на човечеството е довела до това предишната по някакъв начин да се ограничи. Подобен е примерът с авиацията и полетите, които изместват корабоплаването, както и с телевизията, която измества радиото и вестниците. Да сте чули да са спрени радиото, вестниците или корабоплаването?

Александър ПЕТРОВ

източник: http://www.focus-news.net