На 3 юли 2015 година от 14 часа в
присъствието на кмета на София Йорданка Фандъкова, министъра на
културата Вежди Рашидов, проф. Милена Цанева, актьори от Народния театър
„Иван Вазов”, директори на столични училища, преподаватели по български
език и литература и граждани официално ще бъде открита обновената
фасада на Къщата музей „Иван Вазов” в центъра на столицата ни.
В
тържеството ще вземе участие Софийски духов оркестър с изпълнения на
най-обичаните български песни по текст на Иван Вазов. От знаменития
балкон на поета негови стихотворения ще рецитират актьорът Янко Лозанов и
седемгодишната ученичка Еми Стрезова.
Проектът по обновлението
на фасадата на къщата - светиня, дело на екипа на арх. Христина
Стоянова, е осъществен благодарение на изключителната подкрепа на
Столична община, Министерството на културата, фирма „Реставрация” ЕАД
към Министерството на културата и частни дарители.
Къщата е построена през 1895 година и в нея националният ни писател
живее и работи най-дълго време, припомня главният уредник на музея на
Вазов, известната ни поетеса и писателка Мирела Иванова. Тук, на
простата дървена маса, покрита със зелено сукно, той създава някои от
знаковите си творби: сборниците с разкази „Видено и чуто”, „Пъстър свят”
и „Утро в Банки”, поетичните книги „Легенди при Царевец” , „Под гърма
на победите”, „Песни за Македония”, „Люлека ми замириса”, „Не ще
загине”, комедиите „Вестникар ли?” и „Службогонци”, историческите драми
„Борислав”, „Към пропаст”, „Ивайло”. Тук, в последните дни и часове от
живота си, Иван Вазов работи над пиесата „Престолът”.
Още приживе
най-естествено Вазовата къща се превръща в културно и обществено
средище – скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, един от
инициаторите за превръщането й в музей. Пет години след смъртта на
поета, на 28 ноември 1926 година, тя отваря врати като първия български
литературен музей. Днес, близо 90 години по-късно, побрал цялата
възможна протяжност и достолепие на българските времена, патината на
големия дух, излъчвана от всяка вещ, картина или поздравителен адрес,
музеят посреща стотиците посетители, приютява любопитството им, смирява
ги в изумителната си атмосфера. Музеят е и брънка от непрекъснатостта на
българската литература – първият му уредник Елин Пелин и символно, и
конкретно продължава голямата разказваческа традиция. Музеят е и живо
място, където Словото на Иван Вазов звучи преродено в изпълненията на
българските деца.
Музеят на националния ни класик е и съдбовно,
поклонническо място, което пази паметта за огромната народна енергия.
Тук се спира шествието на запасните и действащи офицери, понесло
огромната скръб от подписването на Ньойския договор, за да намери утеха в
думите на своя национален поет. Тук през 1920 година в продължение на
четири часа под балкона на Вазов преминава всенародна манифестация, за
да го поздрави за юбилея му, а в безброя на това изумително множеството
са и престарелите опълченци от шипченските боеве, завинаги запомнени в
могъщото слово на поета.
След дългоочакваното обновление на
фасадата, музеят ще засвети не само със съхранената си духовна патина
отвътре, но и отвън, ще бъде достоен не само за Патриарха на българската
литература, но и за нас самите знак, че сме европейци, запазили във
времената и историческите превратности скромния и едновременно
величествен дом на националния си писател и класик, 165-ия рожден ден на
когото ще честваме на 9 юли 2015 г.
източник: Министерство на културата
