Виктор Божинов, режисьорът на най-харесвания български сериал „Под прикритие", се е заел да екранизира романа на Милен Русков „Възвишение". Новината съобщи самият Божинов с пост във Фейсбук.

Подробности около проекта все още липсват, включително кой ще го финансира. Но „Възвишение" може да стане първият игрален филм на Божинов - режисьор с огромен опит. Той е единственият българин, който се е учил как се прави кино, работейки дълги години като първи асистент-режисьор и режисьор на вторите екипи на американски филмови продукции у нас, както и при едни от най-големите режисьори на европейското кино, снимали в България. Междувременно той завърши няколко нови сериала - в Русия и в България. Скоро по Би Ти Ви ще тръгне най-новата поредица, режисирана от него - „Връзки", с Михаил Билалов и Лилия Маравиля.

„Възвишение" нареди Милен Русков сред най-големите съвременни български писатели. Романът донесе на своя автор Европейската награда за литература за 2014-а. По книгата режисьорът Иван Добчев създаде представление, част от афиша на Пловдивския театър.

Театралната адаптация на романа "Възвишение" на Милен Русков с участието на Асен Блатечки, Бойко Кръстанов и Ивайло Христов бе представена в Нощта на музеите и галериите в Пловдив през 2013 година. Постановката, режисирана от Иван Добчев и с писателя Александър Секулов като драматург, дебютира не в пълния си вид, а като "спектакъл-шествие", носещ заглавието "Възвишение и Дядо Юван".

Драматизацията следва основната сюжетна линия на романа и някои от най-важните и хубави сцени в него. Разбира се, далеч не всичко от книгата може да бъде пресъздадено в пиесата - най-сетне едното е дълго 400 страници, а другото малко над 100. Не можете да играете нещо 8 часа, няма да има кой да го гледа. А и някои неща не могат да бъдат онагледени, те са неподатливи на театъра (както впрочем и на киното). Това е част от спецификата на литературата. Ако решите да следвате в театъра литературния образец, колкото се може по-плътно, ще приличате на човек, който се надбягва с пясъка, тъй да се каже. Има нещо сгрешено в самото условие на играта, а и изходът е безнадежден. Трябва да претворите литературния образец с езика на своето изкуство. Тъй че Иван Добчев и Александър Секулов като автори на драматизацията са махнали много неща от книгата, други пък са прибавили. Така и би трябвало да бъде - в края на краищата това са две различни изкуства, всяко от тях има различни изисквания и предлага свои специфични възможности. Лично аз съм доволен от драматизацията, харесва ми, каза самият автор на романа.