На 22 юни 1898 г. в Оснабрюк е роден германският писател Ерих Мария Ремарк. Той навършва пълнолетие в разгара на Първата световна война и е мобилизиран на Западния фронт, но след по-малко от 2 месеца е ранен и остава в болница до края на бойните действия. Спомените му са основа на романа, който му носи световна слава през 1929 г. Само за година „На Западния фронт нищо ново” е преведен на 26 езика, сред които и български. Книгата описва ежедневието и зверствата на войната с един лаконичен, фактологичен стил, който силно контрастира с патриотарската реторика, и затова е посрещната враждебно в родината му, където по това време бушуват националистически и реваншистки настроения. През 1931 г. Ремарк се преселва в Швейцария, през 1939 г. емигрира в САЩ, а след края на Втората световна война се установява отново в Швейцария до смъртта си през 1970 г. В емиграция той създава още 10 романа, сред които „Трима другари“ (1937), „Триумфалната арка“ (1946), „Време да се живее и време да се мре“ (1954), „Черният обелиск“ (1956), „Нощ в Лисабон“ (1962) и посмъртно публикувания „Сенки в рая“ (1971).