Любов към родината ни, сиреч към мястото, в което сме ся родили, и към народът, на който принадлежим, е природна у человека. Тя любов, когато не е сляпа, умно¬жава у нас добрите чувства и ни най-малко не ни отдалечава от онази обща любов, която е свръзка на цялото человечество. Поради това да ся облягаме на примерът на някои лица, заслепени от твърде тясно отечестволюбие, или на някои народи, обзети с таквоз своелюбие, щото да мразят на сичко, що е иностранно; или па да мислим и да казваме, че отечестволюбието и родолюбието не са добро нещо, защото вредят общо на человеколюбието, това съвсем си няма мястото. Любовта към отечеството и към народа трябва да бъде добре управлявана, трябва да бъде въздържана да не прескочи онази граница, през която и най-благородните человечески наклонности впадат в порок, а тогаз тя може да стане извор на големи злини.
Нашата природа или природният наш характер, каквото характерът на сичките изобщо славяни, пълен е с простодушие и миролюбив, пълен е с любов и преданост, поради което, мисля, няма какво да се боим, че нашата към отечеството и към народа ни любов ще бъде вредителна за любовта ни към человечеството изобщо. Наистина в ня¬кои славенски страни ся вижда като да има някоя твърде голяма омраза против частните иностранни племена, каквото например у нас, българите, против гърците; но тая омраза я няма в природата ни, не е в началата ни; тази омраза извира от някои привременни склонности, с които ще и да престане. 
На много места и даже насякъде изобщо нашият народ е много претеглил, та много и тегли още; той усеща, от една страна, унижението си, а от друга, силата си и могущното си величие и затова ся придръпва; от това ся види, като да пламнува понякога в огница на нетърпеливост и гняв. Но ако да би престанало злото, от което тегли той, няма никакво сумнение в това, че той би забравил неправ¬дите, простил би угнетенията и във великодушието си прострял би ръка на приятелство към угнетателите и притеснителите си. С всичко това и при сегашните окол¬ности всякой българин, който е праведен, пази ся да не намрази человека; той мрази само духът, в който ся вършат обиди за него; не человечеството и человеците, но работата, от която страда той. С други думи, ако в отношенията към гърците ся показва у нас някаква омраза, тя не е именно към гърците като другоплеменни человеци, но е към тех¬ните неправедни към нас дела, също както бихме мразили и у самите българи това, което е у тях зло и неправедно към нас и към всякого другиго, а тая омраза към омразните дела тряба да различаваме и да я отдвояваме от омразата към человеците, единоплеменни или иноплеменни.
И тъй, нека следуваме да любим человечеството изобщо; нека се приучим и обръгнем на тази мисъл, че цялото человечество не е друго освен една голяма, породица, която има една майка — природата, едно отечество — земята; че членовете на тази обща породица не могат никак да живеят усамотени; че в състоянието на сегашният свят колкото повече един народ е в сношение с другите, толкоз повече е известен, честит и славен. При това нека любим нежно нашата родна земя, нашите еднокръвни братия.
Който би искал да унищожи тази любов в себе си, без¬умно би действувал; лишил би ся от много приятни за человеческото сърце наслаждения и не би никога постигнал намерението си да бъде и той достоен за почет от другите. Чувства, които произтичат от природата, могат да ся притиснат, но не могат да ся изкоренят. А пък има ли друго нещо тъй природно, както е това, дето да обича някой земята, дето ся е родил, братията си, с които е по¬расъл, язикът, на който е толкоз сладки думи чул от майка си, когато го е учил да го говори; земята, в която лежат костите на нашите родители, остатките на нашите прадеди, спомените на техните дела; земята, която е била люлка на нашето детинство, сладко пребивалище на нашата първа младост, в която са потекли из гърдите ни първите на младостта въздишки, която са първите сълзи на нашите жалости наквасили... При самото помисляние за тези случаи не затреперва ли у нас сърцето ни? Не избухват ли в душата ни стотини спомени, от които извират неизказани чувства, които причиняват неизказана сладост?
Но наистина тази любов към отечеството, която излязва от природата, така от само себе си без никакво усилие; любов, която не е друго нещо освен една приверженост към едно малко място, към един тесен предел, макар и да заслужва всяко почитание като всичко, що е благородно, има да ся цени много по-малко от онази обширна любов към цялото отечество, което обзема цяло пространство на една голяма земя, в която живеят еднокръвни братия - голямото отечество на един народ, и което по право ся казва народолюбие. Дето има народолюбие, там има и великодушие; който е родолюбив, той, ако и съвършено безпорочен да не е, то пак е способен за много добродетели. Неродолюбивият и своекористният никога не добива никое поверение, нито особено почитание от человеците получа.

в. Гайда, г. III, бр. 15 и 16, 1 и 15. VIII. 1866 г.

Източник: http://www.focus-news.net/opinion/2014/02/22/27401/zabraveni-stranitsi-ot-balgarskata-literatura-otechestvolyubie-rodolyubie-i-chelovekolyubie-petko-slaveykov.html