Фотограф: Фото Фокус
["Походът на книгите"]
30 български автори обиколиха повече от 30 учебни заведения в столицата между 2 и 23 април и се срещнаха с повече от 2000 деца, за да им прочетат откъси от любими книжки и да отговорят на техните въпроси. Ето някои избрани моменти от техните срещи.
Богдан Русев беше гост на децата от 18 СОУ "Уилям Гладстон"
На колко години си започнал да пишеш?
- Както се казва, благодаря ти за този въпрос. Започнах да пиша горе-долу когато бях колкото вас. Взех една тетрадка, написах на корицата й заглавието на книга, което си бях измислил и това беше първата книга, която написах.
Тоест, книжна тетрадка?- Да, една книжна тетрадка. Но иначе първата истинска книга написах на 16 години.
А сега на колко си?
- Сега съм на много. Почти на 40 години.
Фотограф: Фото Фокус
["Походът на книгите"]
Работили ли сте нещо друго?
- Да, това също е много хубав въпрос. Почти всички писатели, които познавам не могат да работят само като писатели. Би било много приятно, но обикновено не става така. Освен ако не си един от двамата или тримата в целия свят, които са много известни. И затова почти всички работим нещо друго. Аз съм работил в списания и рекламни агенции.
Като напишете книгата, после четете ли си я някога?
- Това също е страхотен въпрос, защото има много писатели, които не си четат книгите, обаче аз си ги чета по няколко пъти. Даже изчаквам понякога да мине повече време, една-две години, например, после пак си ги прочитам, за да видя дали не мога да ги напиша по-добре. Понякога си казвам, че е можело и по-добре.
Колко книги сте написал?
- Някой чел ли е книга игра?
Задружен отговор не.
- Написал съм супер много книги-игри, които бяха много популярни преди двадесетина години - като четеш си избираш как да продължи книгата, малко като на игра. Иначе други книги, сериозни, съм написал около десет.
А като напишеш книгата, после проверяваш ли за правописни грешки ?
- Като отвориш книгата, обикновено пише кой я е написал. А отзад пише редактор, който е обикновено един човек, който седи и чете книгата и преценява дали е достатъчно хубаво написана. И ако не е достатъчно хубаво написана, я връща на писателя и му казва да оправи разни неща в нея. А освен това има и един друг човек, който се казва коректор. Той работи това – чете и като види някоя грешка, веднага я оправя. Не се интересува от това дали Пипи ще намери баща си и какво ще случи с нея. А дали "чорапче" е изписано правилно.
Как се казваше първата ти книга?
- Първата книгата, която беше публикувана, се казваше, доста странно - "Варварският бог". Някой знае ли какво значи варварин?
Едно от децата: Като викинг.
- Друго нещо, което можете да правите, ако ви скучно да пишете книга сами - можете да я пишете с някой друг. Аз имах съавтор, който беше най-добрият ми приятел. Казваше се Сашо. Написахме една книга заедно и тя не ни хареса. Решихме да я напишем по-добре и така се получи тази книга.
Как и за колко време се пише книга?
- Сядаш и пишеш. Аз пиша направо на компютър. Така съм свикнал. Зависи от книгата, обаче една не много дебела книга се пише около половин година. Да, не е лесно. (отговаря на дете). Аз пиша сутрин по 2-3 часа и после си гледам работата.
Какви книги обичате да пишете – да са дълги или да са къси?
- Много ми се иска да са дълги. И някой ден като стана прочут писател, ще пиша само дълги книги, защото няма да правя нищо друго. Засега са по-скоро средни.
А ти как се казваш?
- Добре, още един фокус за книгите – отстрани на книгата има едни букви. Моята книга в библиотеката - като тази, в която се намираме, ще бъде на буквата "Р", защото се казвам Русев. Малкото ми е Богдан.
Кой ви каза как да четете книги?
- Не мога да си спомня. От много малък обичах да чета. Както обичам синия цвят, например. По същия начин обичам да чета. Не мисля за това, просто ми харесва да чета.
Кога сте осъзнали, че хобито ви е да пишете книги?
- Осъзнах това на двайсет и няколко години, когато си дадох сметка, че това не може да ми е професията. И че по-скоро ще пиша за удоволствие и за да може другите хора, които четат книгите, също да се радват, но няма това да работя, ще работя нещо друго. Иначе мечтаех да стана писател и да работя това още като бях колкото вас.
Коя ви е била любимата книга като малък?
- "Хобит" и "Роня, дъщерята на разбойника".
Фотограф: Фото Фокус
["Походът на книгите"]
Теодора Димова беше гост на децата в 93 ЦДГ "Славейче"
Госпожо Теодора Димова, Вашият баща как се казва?
- Димитър Димов. Вие сте мънички още и не сте чели нищо от него, но като станете 10 и 11 клас в училище, тогава ще започнете да четете неговите романи.
Госпожо Теодора Димова, Вие на колко години започнахте да пишете книги?
- Като бях на вашите години беше много разпространено да си водиш дневник и си имахме по една тетрадка. Гледахме да е по-красива и да има повече картинки. Всяка вечер пишех какво ме е впечатлило през деня и го описвах. И се получава като книга.
- Защо сте станали писателка и защо сте станали известна?
- Защото един писател единственото, което иска да прави, е да пише книги и да споделя. Един писател, това което си въобразява и което вижда, иска да го сподели на всяка цена с другите и затова започва да пише. И ако другите харесват това, което той пише, става известен.
Фотограф: Фото Фокус
["Походът на книгите"]
Колко книги си написала за деца?
- За по-големи деца съм написала "Майките". Тя не е за вас, за по-големи деца, като станете по-големи, тогава ще я прочете. Написала съм една пиеса за деца. В нея става дума за едно малко детенце, което разговоря с едно същество, което само то вижда, то е в неговото въображение. Тази пиеса се играе в Младежкия театър и главен герой беше едно дете колкото вас.
Кристин Димитрова беше гост на 20 ОУ "Тодор Минков"
Какво е чувството да си писателка?
- Много ти е интересен въпросът и е много сложен. Понякога, когато някой ти каже, че е прочел твоя книга и че я препоръчал на други, аз много се радвам, че съм писателка. Казвам си, добре че станах. И има други моменти, когато нищо не се получава, пиша нещо и дори не знам как ще свърши. И се притеснявам, че не знам какво ще направят героите след това и тогава съжалявам, че съм писателка.
Как се сещате за темата на книгите си?
- Всяко нещо може да повлияе. Ако някой ти разкаже история, може да си помислиш, че тя може да е много интересна, ако измениш нещо, или нещо те радва, или не ти хареса, или те ядоса, тогава си измислях хора, които го правят. Достатъчно е да измислиш малко, за да го продължиш нататък и то само стига до края си.
Вие, когато пишете, ползвате ли вдъхновение или пишете каквото ви дойде на ум?
- Понякога ползвам, но понякога то не идва. И тогава си казвам: "Аз все пак трябва да завърша това." Тогава върви по-бавно работата, но когато работиш, то пак се връща.
Горе-долу за колко време пишете една книга?
- Може да е за шест месеца, за осем месеца, за три години. Всяка книга иска различно време. Зависи в какво влизаш – влизаш и не знаеш откъде ще излезеш.
А защо трябва да има зло на този свят? Защо всички не сме щастливи и не си живеем живота?
- Много ти е труден въпросът. Ако има зло, да знаеш, че ние го правим. Човек има избор – дали да направи добро или лошо. Когато избереш добро, светът става добър и обратното.
Стефан Иванов беше в 7 ОДЗ "Детелина"
Коя беше твоята първа стъпка към четенето?
- Малко преди буквара и първи клас беше първата ми стъпка. Баба ми е била детска учителка. Работила е в училище и детска градина. Грижила се е за много деца. Тя ме научи както да си връзвам връзките на обувките, така и да чета.
А помниш ли как се казваше първата книга, която ти написа?
- То не беше чак толкова отдавна, така че добре си спомням. Казва се "Четири секунди лилаво". Имам и други по-хубави. Но първата книга, която сам прочетох, е много по-важна. Тя се казваше "Самотният вълк".
Ти някога писал ли такива книги, но по- за момчета?
- Много бих искал, но най-трудното нещо на света е да се пише за деца. Аз не знам дали мога все още да пиша така. Най-трудно е да напиша книга за теб.
Защо?
- Вие сте най-взискателният читател. Много е трудно да ви се хареса книга.
Ти като малък искал ли станеш писател?
- Ами не, аз като малък исках да имам много пари и свободно време. Но все пак по едно време исках да съм боклукчия и космонавт, за писател изобщо не ми е хрумвало.
източник: http://www.dnevnik.bg/
