Дигитален център за култура и история правят в “П. Р. Славейков”

В дигитален център за култура и история за Северна и Централна България ще се превърне Регионална библиотека “П. Р. Славейков” във Велико Търново. Идеята е в електронен архив да бъдат събрани специализираните колекции от ръкописи, старопечатни книги, възрожденска периодика, стари фотографии, местния архив на недвижимите културни паметници и музейни експонати.

За нуждите на центъра ще бъде закупена специална техника, обясни зам-директорът на библиотеката Калена Иванова. Предстои създаването и на мобилна лаборатория, благодарение на която старините ще могат да се обработват на място. Така в процеса на работа да бъдат дигитализирани над 5000 библиотечни единици и още 500 движими културни паметници.

Десет културни институции с богато културно наследство е привлякла за свои партньори библиотеката. Сред тях са търновският исторически музей, русенската библиотека, Първо българско читалище “Еленка и Кирил Д. Аврамови” в Свищов, което притежава богата колекция от старопечатни книги, както и читалища в Плевен и Сливен, фондация “НАБИС” и др. Единствените съмишленици от чужбина са работещите в Окръжна библиотека “Жеорж Баритиу” в Брашов, Румъния. Всички участници в проекта ще предоставят за обработка своите съкровища, които след това ще станат част от Дигиталния център “Култура и и история”. За достъп до него ще бъде създадена мрежа, а в нея първи ще бъдат включени партньорите на търновската библиотека. Идеята е дигиталният архив непрекъснато да се обогатява, а мрежата от ползватели да се разширява.

Уникална колекция от 21 ръкописа и 1207 тома старопечатни книги притежава “П. Р. Славейков”. Сбирката е една от най-големите в България. Превъзхождат я единствено тези на народните библиотеки в Пловдив и София. Най-старият ръкопис е Постен Триод от 60-те години на XIV век. Паметникът съдържа 254 листа, които са реставрирани в Лабораторията за консервация и реставрация в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. От втората половина на XIII и началото на XIV век датира и богослужебното Четвероевангелие с месецослов, което включва 220 страници уставно писмо. Половината от ръкописите са изследвани, реставрирани и консервирани, а за останалите все още няма средства.

635 са уникалните заглавия старопечатни книги, с които се гордее търновската читалня, а томовете са над два пъти повече, тъй като част от книгите се дублират. Някои от произведенията са в 7-8 екземпляра, а друга част от заглавията са обединени в един том. Сред най-ценните старини е първата българска старопечатна книга “Неделник” от Софроний Врачански и първото издание на “Рибен буквар” от д-р Петър Берон. “Неделник”-ът на новобългарски език е отпечатан в гр. Римник в днешна Румъния през 1806 г. Първият български учебник, предназначен за новото българско училище “Буквар с различни поучения” на Петър Берон, наречен от народа “Рибен буквар”, излиза през 1824 г. в Брашов, Румъния. През периода 1824-1862 г. е преиздаван шест пъти, а от Освобождението 1878 до 1983 г. – 16 пъти. Търновската библиотека притежава издание от 1824 г.

По-голяма част от книгите в колекцията на “П. Р. Славейков” са на църковно-славянска тематика. Това са различни богослужебни издания, като сред тях преобладават Вехтия завет, Библии, различни требници, неделници, календари на църковнославянски език. В библиотеката се гордеят и с богатата сбирка с издания на техния патрон дядо Славейков. Сред тях има много песнопейки, буквари и художествена литература.

Старопечатните книги в търновската библиотека се ползват със специален режим на достъп, обяснява системният администратор Калоян Здравков, който съхранява книгите, обработва ги и ги въвежда в електронен вид, удобен за ползване в интернет. До оригиналите могат да се докоснат малцина, най-вече научни специалисти, и то по предварителна заявка само на място в библиотеката. Не се разрешава изнасянето им по никакъв повод. Част от книгите са на повече от 150 г., започнали са да се рушат от времето, а така максимално ще бъдат запазени, каза Здравков. Ако се прекрати достъпът до реликвите, те ще могат да бъдат запазени за много дълъг период.

По отношение на съхранението, реставрацията и консервацията на старопечатните издания библиотеката се е консултирала със специалисти от Центъра за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев” при Софийския университет. За реставрацията на един изключително ценен екземпляр – султански ферман, с който е дадено началото на българската екзархия, са използвали труда и на специалисти от местния военен архив. Той беше в много влошено състояние, но уникалното е, че единственият екземпляр на този ферман се съхранява при нас, поясни Здравков. Друг такъв уникат е препис от Светото писание от 1855 г.

През 2006 г. “П. Р. Славейков” защити мащабен проект за дигитализация на ръкописни и старопечатни книги, който приключи в края на 2008 г. Той беше финансиран от просветното министерство и се реализира съвместно с още три библиотеки – регионалните в Търговище и Кюстендил, народната в Пловдив. Като краен продукт беше създаден своден каталог на старопечатни, редки и ценни издания. Търновската библиотека присъства в каталога най-вече със старопечатните си книги, докато Пловдив и Кюстендил – имат големи колекции от книги, които са уникални по различни критерии – миниатюрни книги, както и една изключително голяма книга със златна инкрустация. Идеята е каталогът да прерасне в национален.

В каталога след нас се включиха библиотеките на търновската митрополия, на Бяла черква и читалище “Надежда”, тъй като те също имат хубави колекции от старопечатни книги, поясни Калоян Здравков.

източник: www.dnes.bg