1. Бихте ли се представили с няколко думи?
Казвам се Мариука Станчу и съм завеждащ отдел "Информационни технологии и библиотечни услуги" в Библиотеката на Румънската академия на науките. Имам докторска степен по литература и магистърска степен по библиотекознание и информационни науки. Професор съм в Букурещкия университет, където преподавам уводен курс по еврейска иконопис и еврейска култура, както и иврит в магистърската програма на Центъра за еврейски изследвания.
Започнах проекта за онлайн каталог и изграждане на дигитална база с данни за библиотеката на Румънската академия на науките през 1997 г., когато закупихме системата ALEPH. Работила съм по координирането на проект за микрофилмиране на еврейската преса в Румъния за Харвардския университет и Националната библиотека на Израел. Имам участие и в проект за изследване на румънската преса между двете световни войни за музея на Холокоста във Вашингтон. В момента координирам проекта "Bzyantion" за каталогизиране и дигитализиране на ръкописи от XII-XIX век, целящ изграждането на портал за сравнително изследване на изображения в тези ръкописи.

2. Какъв тип съдържание е достъпно през онлайн каталога на вашата библиотека.
Имаме класически каталожни записи на монографии, периодични издания, фотографии, графики, карти, печатни музикални ръкописи, стари книги, средновековни и съвременни ръкописи и кореспонденция.

3. Какъв е приблизителният брой на библиографските записи и дигитални обекти във вашия каталог?
Библиографските ни записи са 313 000, а дигиталните обекти – 13 000.

4. Какво знаете за проекта НАБИС? Какви ползи виждате в него, както и в съществуването на единен академичен онлайн каталог – национален или международен?
Не зная много, но най-важното – фондация НАБИС има основно участие за създаване на сводния каталог на българските библиотеки. Ползата от проекта на национално и на международно ниво е очевидна.

5. Какво смятате за проекта за създаване на своден каталог на балканските библиотеки?
Мисля, че перспективите за създаване на единен онлайн каталог на балканските академични и национални библиотеки са реалистични. Такъв Каталог ще бъде много нужен на студенти, изследователи и преподаватели, също както и на по-широк кръг потребители. Подобен своден балкански каталог ще изгради информационна база данни въз основа на общото културно наследство, черти и традиции. Ако участниците в проекта положат еднакви услия, целта ще бъде постигната.