Как и къде са пътували българите в началото на миналия век, какво им е правило впечатление и как е изглеждал светът в техните очи. Отговорите могат да бъдат намерени в новоизлязлата антология  "Българинът по света в началото на ХХ век" със съставител Румяна Пенчева.

Книгата на издателство "Кибеа" включва общо четири творби, между които пътеписа от 1902 г.  "Сандвически или Хавайски острови" на Данаил Руевски, "Отиванието в Америка и връщанието ми" (1904 г.) от Христо Н. Соколов, "В южните страни. Египет, Южна Арабия, Източна Африка" от Ради В Радев (1906 г.).

В рубриката "На път" "Дневник" представя откъс от пътеписа на Антон Бозуков "Пътьом през Япония. Лични впечатления 1907".  Биографията на автора сочи, че той е бил професионален военен,  участвал като доброволец в Англо-бурската война, пътувал е неколкократно до САЩ и е вероятно първият българин, посетил Япония с туристическа цел.

Няма повече да се чака във Владивосток. Многоактната драма се свърши почти и надали ще се даде втори път, въпреки силното желание на актьорите. Публиката се опасява за нервите и кожата си от силните тръпки във време на действията. Самите автори дотолкова бяха изненадани от ефекта на творението си, щото не можеха да дочакат края му, а заминаха веднага за Петербург. Всичко, което можеше да се види тук, аз го вече видях. Нищо повече: аз сам бях участник, "жертва" в драмата "владивосточки погром", а именно, изгоряха ми няколко кирливи приперки и даже многоценният документ — паспортът от соф[ийското] градоначалство под № 240, от 24 февруарий 1904 г.

Утешавам се, че някои повече пострадаха, като Кунст и Алберс, напр., с 1 мил. рубли. Повече нямаше и какво да гори, впрочем, защото нашего брата е от ония – "що на върлина, то и на гърбина". Пристигнал във Владивосток още на 22 октомврий с., г. аз имах възможност да узная кой го готви, за кого и защо ще се даде представлението. Репетициите (народните митинги) в цирка бяха безплатни и достъпни даже за солдатите – "свободните граждани от конституционна Русия", та всеки можеше да си изкаже мнението, по най-свободен начин.

Да, няма защо повече да се чака. Видох художествено изпълнение на роли. В качеството на търговци, напр, "ребятишките" се показаха вън от всяка конкуренция. Сандък (ящик), шампанско "Louis Roederer" се продаваше по 50 копейки, двесте рубльов и златни часовници за 1 рубла и пр., а смирновката се даваше даром – Бог да прости руската военна слава.

14 ноемврий. Гъста мъгла беше покрила Владивосток и рейда му за пръв път през тази есен. Та и в нас, в София, в туй време пада мъгла, като покрива градове, села, събрание и всичко. Даже електрическите лампи не помагат да се види какво се върши, пък хората се лутат като слепи и се слисват какво да правят, догдето не задуха "горняка" (вятър от горе) да я разгони.

Часът е 7 сутринта, ние отдавна сме станали и изпили своя чай, а у вас, там е още 11 ½ ч. вечер и в кафене "Македония" напр., предупреждават мющериите да не захващат нова игра, защото скоро ще затварят. "Порядъчните" ви пък отдавна са присънували първия сън, който най-вярно казва. Не се боя, че ще закъснея – мушамата лесно се надява. Багажи не ме свързват; препирките изгоряха. Лек като перушина, бързам за парахода, даже ми се подтичва – погодата разполага, коджа е под нулата. На пристанището нищо се не вижда, а само се чува непрестанния звон на параходските камбани, указающ мястото на параходите и предупреждающ сблъскване с катерите, които като тайни агенти сноват насам-нататък.

Целият текст прочетете тук:http://www.dnevnik.bg/na_put/2014/03/13/2258340_putyom_prez_iaponiia_prez_1907_g/?ref=yellow_ip