В сборника има и рисунки, всичките цветни. На много от страниците се срещат отбелязвания, преписки, препратки, отметки, стъпки в червен цвят, разказа игуменът на манастира. Книгата е писана на специална хартия, най-вероятно доставена от Венеция, защото е с отлични качества и се е съхранила 269 години, не е изсъхнала, не се рони, не е пожълтяла много и е запазила качествата си и текста.
Наименованието „Дамаскин” идва от името на първия автор на подобно четиво – гръцкия автор от 16 в. Дамаскин Студит, чието произведение „Съкровище” (1558 г.) съдържа 36 жития и поучения. Той е преведен за първи път на български език от епископ Григорий Прилепски. Първите дамаскини включват само преводи на произведения на Дамаскин Студит, а по-късно, след средата на 17 в. се добавят произведения и на други автори. Дамаскините са написани на достъпен, говорим народен език и имат увлекателен начин на изложение. В тях се поместват творби от най-различен жанр и с разнообразна тематика – на новогръцки автори, старобългарски такива, различни жития, поучения, апокрифи, исторически съчинения, религиозни разкази, повести, „мъдри” изречения и др. В някои от преработките и добавките са намерили отражение и черти от българската действителност – насилията, извършвани над християнското население, опитите за неговото помохамеданчване и пр.
източник: http://dveri.bg/9dk46
Дамаскини в Своден каталог НАБИС