Група специалисти от Балканите започнаха проект за прехвърляне в дигитален вид на историческите архиви на Босна и Херцеговина. Те бяха частично унищожени по време на гражданската война от 90-те години и все още са застрашени от небрежно отношение и недостиг на средства за съхраняване и поддържане.
Проектът има за цел да направи достъпни в интернет документи за бурното минало на балканската република и особено събитията и атмосферата около убийството през 1914 г. на престолонаследника на Австро-Унгария, използвано като повод за избухване на Първата световна война.
Босна продължава да е жертва на политическа парализа, в която боричканията между бившите воюващи страни в конфликта оставят множество културни и исторически институции без средства.
"Историческото наследство на Босна се унищожаваше систематично в трите години на войната, както и след това заради незаинтересованост и небрежност на политическите партии", коментира пред конференция в Сараево Джеймс Лион, американски историк и бивш анализатор за Балканите в Международната кризисна група.
През януари той създава със свои колеги Фондация за съхраняване на историческото наследство, която на първо време да помогне за дигитализиране на архивите на Националната библиотека, свързани с атентата срещу ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му.
Проектът вече се разширява и към други части от националния архив, съхраняван в президентството в Сараево. През февруари част от сградата бе подпалена в антиправителствени протести, а през май някои общински и частни архиви бяха застрашени от наводненията.
Националната библиотека, Националният музей и пет други ключови музея продължават да са без официален статут или редовно финансиране вече близо 20 години след края на войната. Причината е продължаващият конфликт между това как възприемат миналото на Босна православните сърби, католическите хървати и босненските мюсюлмани.
В някои случаи безценни национални съкровища са оставени да гният в неадекватни за съхранение места – без подходящата температура или климатична инсталация.
Фондацията на Лион използва оборудване, взето назаем от FamilySearch – генеалогична организация на мормоните, помагащо да се въведат в цифров вид архивите на Националната библиотека, Националния музей и на вестник "Ослободжение" - най-старият в Сараево. Елма Хазимбегович, директор на Националния исторически музей, казва, че помощта на фондацията е изключително важна за институцията.
Лион вече има подобен опит – дигитализирането на евангелия от ХIV век, укази на османските султани, документи от времето на Австро-Унгария и когато Югославия беше кралство. Изпълнителният директор на фондацията Крис Бенет казва, че обмислят подобни проекти и в други райони на Балканите.
Източник: http://www.dnevnik.bg/sviat/2014/08/21/2365366_fondaciia_suhraniava_v_cifrov_vid_unikalni_arhivi_v/?ref=rss&utm_source=flip.bg
