Почти 16 хиляди стари български снимки с изключителнa културна и историческа стойност са достъпни чрез най-големия европейски портал за култура – Europeana. Това е възможно благодарение на усилията на фондация НАБИС по наскоро приключилия международен проектEuropeanaPhotography.
Названието е абревиатура на EUROPEAN Ancient PHOTOgraphic vintaGe repositoRies of digitized Pictures of Historical qualitY (‘Европейски хранилища на колекции от дигитализирани стари фотографии с историческа стойност’), а целта – да се интегрират в Европейската дигитална библиотека Europeana уникални и качествени дигитални изображения от първите сто години на фотографията (1839–1939).
Проектът беше финансиран от Европейската комисия в периода януари 2012 г. – януари 2015 г. и в него участваха множество престижни институции – европейски архиви, библиотеки, музеи и други организации от 13 държави, които предоставиха прецизно подбрани колекции от ценни, интересни и красиви снимки, свидетелстващи за изключително динамично време, наситено с ярки художествени, социални и политически събития.
За разлика от другите изображения в Europeana, фотоколекциите на EuropeanaPhotography имат за цел да представят развитието на фотографията като изкуство и занаят, като техника, идеи и начин на отразяване на промените в обществения и в личния живот. Съдържанието е организирано тематично в четири групи: места, личности, събития и тенденции.
За разлика от повечето участници, притежаващи собствени колекции, фондация НАБИС – вярна на кредото си да обединява – разви сътрудничество с други български организации (общо 17) и няколко частни колекционери. В резултат на това се получи богата палитра от фотографии, документирали важни моменти от българския културен, политически, обществен и частен живот от края на XIX и началото на XX в.; много от тях ни напомнят позабравени лица и истории; някои са истински фотографски шедьоври.
На заключителната конференция по проекта в Льовенския университет в Белгия Евгени Димитров, координатор от българска страна, представи интересни екземпляри от тази голяма българска колекция, между които – дигитализирани снимки на политици, духовни лица, журналисти и фотографи, студийни индивидуални и групови фотопортрети. Конференцията под наслов „Въздействието на дигитализацията върху фотографското наследство” се проведе във Филологическия факултет на университета на 29 и 30 януари. Тя събра изследователи на фотографията и професионалисти от фотоархивите, а сред разискваните теми бяха архивните практики за съхраняване на фотографското наследство, неговото дигитализиране, опазване и представяне пред широка публика.
Интересно хрумване на организаторите беше да почерпят участниците с белгийски бонбони, украсени с логото на проекта. Събитието приключи с откриването на две фотоизложби – едната, разположена в кметството на града, представи моменти от миналото на Льовен, а другата, в Университетската библиотека, със снимки от всички институции, включени в проекта. Във втората има пет прекрасни български снимки: на Асен Христофоров в Робърт Колеж в Истанбул от 1929 г., на Борис Руменов (Борьо Зевзека) и негови приятели, на ваксаджийка от 1905 г., на Българската земеделска банка във Видин от 1920-те години и на тържественото откриване на Паметника на загиналите във войните жители на Троян, 2 юни 1938 г., запечатала кулминацията на тържеството, когато събралото се множество е вперило поглед в самолета на поручик Добри Доневски, прелитащ над града.
Фондация НАБИС е автор на проекта за създаване на единен своден онлайн каталог на академичните библиотеки в България, който да дава възможност за интегрирано търсене чрез интернет в каталозите на тези библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. Издирването и ползването на библиографски източници, нужни на учени, преподаватели, студенти и специалисти във всекидневната им работа е трудно и отнема много време. Проектът за Сводния каталог НАБИС решава тези проблеми буквално с един клик, затова мотото е „Клик към знанието“. Финансиран е от Фондация „Америка за България“, като това е най-големият проект на организацията в България.
