„Златорог” за деца и детските книжки, вдъхновили Гео Милев
Всяко време има своето водещо списание за деца. В разгара на българския символизъм особено се откроява списание „Детска радост”, неслучайно наричано от критиците „детският Златорог”. В него публикуват стихчета и приказки Асен Разцветников, Васил Стоянов, Гео Милев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Калина Малина, Никола Фурнаджиев, Христо Радевски, Веса Паспалеева, Йордан Стубел, Асен Босев и др., а илюстратори са Илия Бешков, Георги Атанасов, Александър Божинов, Стоян Венев, Никола Кожухаров, Вадим Лазаркевич и Андрей Николов. Главни редактори са Христо Хаджиев (създател и мениджър на издателство „Хемус”, издаващо и това списание) и Ран Босилек.
Любопитен е пътят на всеки писател към детската литература, но за Гео Милев знаем, че повратен момент е била срещата му с изобилието и пъстротата на детските книжки в Германия по време на следването му в Лайпциг (едва седемнайсетгодишен). Тогава той решил, че и българските деца имат нужда от красиви книжки на своя език и издал първите по рода си цветни албумчета с картинки. Детските му стихчета са само двайсет, но отразяват философията му за уважение към детето и стремеж към духовно развитие на детската личност по интересен и забавен начин. Те рисуват един весел свят, който малките му читатели веднага разпознават като свой. Ето малък откъс от „На махлата котките”:
Събрали се котаците,
писаните и маците
от цялата махла:
мяу... мя...!
Днес има пуйка печена,
на мръвчици насечена -
крак, шийка и крила...
И други наши видни писатели са превеждали произведения за деца и сами са съчинявали такива. Много вълнуващи и необикновени са например приказките на Светослав Минков – „бащата” на българската фантастика: „Маскираната лисица”, „Снежният човек и врабчето” и много други, които пише в проължение на 30 години (част са събрани в сборника „Захарното момиче” (1935), а в пълнота са издадени доста по-късно – през 2007 – в неговите „Приказки”).
